Габриел Хосе Гарсия Маркес (на испански Gabriel José García Márquez) е колумбийски писател, журналист, издател и общественик. Гарсия Маркес често е сочен за най-известния представител на магическия реализъм, елементи от който се откриват в много негови произведения.
Най-известният роман на Гарсия Маркес, „Сто години самота“ (1967), е продаден в над десет милиона копия. Той обрисува живота на митичното южноамериканско село Макондо (то се появява и в други съчинения на автора). За него получава наградата „Ромуло Галегос“ през 1972 година. През 1982 г. Гарсия Маркес е удостоен и с Нобелова награда за литература за цялостно творчество.
Гарсия Маркес е известен със своето приятелство с кубинския диктатор Фидел Кастро, често е изразявал симпатия към някои латиноамерикански революционни групи, особено през 60-те и 70-те години. Въпреки това той е критичен към положението в собствената си страна и никога не е подкрепял публично партизанските групи там.
Гарсия Маркес започва кариерата си като репортер в колумбийския всекидневник „Ел Еспектадор“ (El Espectador). Първата му голяма творба е „Relato de un náufrago“ („Разказ за едно крушение“). Тя излиза в подлистници през 1955 г. и описва история на едно корабокрушение, сведенията за което са разкрасени от правителството. В резултат на това Гарсия Маркес е пратен като кореспондент в чужбина (Рим, Париж, Барселона, Каракас, Ню Йорк) - оставането му в Колумбия става рисковано.
Често в произведенията на Гарсия Маркес има едновременно художествени и документални елементи. Най-ярките примери за това са повестта „Хроника на една предизвестена смърт“ (1981, по вестникарска хроника), романът „Любов по време на холера“ (1985, по спомени на бабата и дядото на автора) и други.
Заглавие: Габриел Гарсия Маркес 
Пон Дек 08, 2008 3:17 pm
